2016/12/20

Из “Бай Ганьо тръгва на университет в UK”: Семестър първи



БАЙ ГАНЬО “ПРОЗРЯВА”

Още със стъпването си на софийското летище Бай Ганьо започна да усеща онази неприятна тежест в корема и лекото пулсиране в гърдите, което човек изпитва, когато нещо донякъде неприятно е на път да се случи. О, да... Бай Ганьо МНОГО искаше да замине, вече нямаше търпение да се откъсне от роднини и приятели, да започне начисто и да си лепне “титлата” студент... При това английски! Но пък и знаеше, че ще му е мъчно, тъпо, самотно; че много неща ще се променят; че не отива на лагер или екскурзия, а де факто заминава да живее на стотици километри от дома си.

Както и да е, Бай Ганьо вече си беше взел последно сбогом с всички и тъкмо остана насаме в стаята си, когато го блъсна студената вълна на “прозрението”. Беше в чужда страна, където бегло познаваше един-двама човека и където се предполагаше, че владее езика до съвършенство, но вече не се чувстваше чак толкова сигурен. И там, обграден от дрехи, обувки, куфари, чисто нови тенджери и тигани, прибори, чаши и чинии, чаршафи и възглавници, Бай Ганьо ревна с цяло гърло и пет реда сълзи и сополи се застичаха по лицето му.


БАЙ ГАНЬО ОЦЕЛЯВА

След няколко дни на осъзнаване на ситуацията и приемане на факта, че вече няма кой да му готви и чисти (а и му беше писнало да кара на пица и полуфабрикати), Бай Ганьо се примири и отиде да си напазарува сносна храна. Естествено, досега не му се бе налагало да пазарува за домакинство и не беше съвсем наясно с отсяването на нужно и ненужно, а и нещо не успя да прецени количествата. В крайна сметка се оказа с 20 яйца, 2 броя сирена, 3 литра мляко, 4 филета сьомга (нали, защото Бай Ганьо беше решил ларж да го раздава), няколко пакета замразени зеленчуци и още няколко дребни нещица успокояващи тежкото му битуване. Отделен въпрос е, че мустаците му побеляха при вида на сметката (касовото бонче беше към метър – метър и двайсет)...

Така, стореното – сторено, сега иска или не трябваше да се заеме с готвенето, което в началото си беше не само страшно, но и направо опасно за здравето (незнайно как Бай Ганьо успя да накара два шоколадови десерта и едно яйце буквано да се взривят в микровълновата, а пък един път млякото му така изкипя, че покри не само целия котлон, но и половината под в кухнята).


По някаква случайност Бай Ганьо оцеля след всичките си подвизи в кухнята, но реалният живот му беше подготвил още мнооого, много изненади: от #АбсолютноСлучайни и абсолютно #НеПоНеговаВина наводнения до проверки на противопожарната аларма посред нощ.


И колкото и да не му се искаше да си признава, Бай Ганьо се опари много лошо първия път когато му се наложи да използва това:











БАЙ ГАНЬО ПАЗИ ИМИДЖ

Естествено, тъй като Бай Ганьо вече се зовеше като английски студент, освен да върти домакинството, му се налагаше и да се старае да подържа имиджа си на отличен ученик. Това, слава богу, поне засега не му се струваше чак толкова трудно, но безкрайните часове на писане, редактиране и пренаписване на есета и доклади се точеха така бавно, че на Бай Ганьо му залипсваха пищовите и лесните шестици на преписани контролни, които впрочем бяха специалитета му в гимназията.















БАЙ ГАНЬО ОПОЛЗОТВОРЯВА СВОБОДНОТО СИ ВРЕМЕ

Като всеки нормален човек и Бай Ганьо си имаше приятел, на когото можеше да разчита в трудни и проблемни ситуации (и на когото Бай Ганьо дължи “оцеляването” си в оксфордската джунгла) – Иречек. Двамата се подкрепяха, когато единият беше затънал до уши в работа, но Иречека беше този, който бе врял и кипял в живота зад граница, та от време на време придумваше Бай Ганьо двамата да се поглезят я с някое пътуване, я с “едно кафе набързо”, което обикновено продължаваше поне 3-4 часа.

Бай Ганьо и Иречека се гощават в Bath, UK

Бай Ганьо и Иречека се гощават в Birmingham, UK

Бай Ганьо развързва кесийката в London, UK

А и именно той му бе показал точно с какви очи трябва да се погледне Оксфорд, та студентският живот да се случи сладък и свиден.

Бай Ганьо и Иречека се гощават и в "техния"  Оксфорд

БАЙ ГАНЬО ДАВА ВОТ

Като човек изцяло загрижен за политическото (и не само) бъдеще на своята родина Бай Ганьо бе сломен от глупостта си да пропусне да впише името си в регистрите за гласуване, а и не му се биеше целя път до Лондон за едното листче хартия. Можете да си представите радостта му, когато едно утро майката на Бай Ганьо го събуди с новината, не само че задължението за предварително записване е отпаднало, но и че в малкия чаровен Оксфорд всъщност секция ще има.

Затова в изборния ден нашия човек стана рано, изпи си кафето, приведе се в културен вид, засука мустака и се отправи към уреченото място.

Да намери мястото не беше трудно за Бай Ганьо, но да избере един измежду бандата подпухнали, самовлюбени, крадливи, ненаядени политически задници беше непосилна задача за простичкото му чисто сърчице, което кипеше от чувството за справедливост, наследено от майка му. А за втория тур на изборите, където българското население трябваше да избира между дърт мравояд и военен диктатор, дума дори не желаеше да отваря...


ЦЯЛОСТНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ НА БАЙ ГАНЬО ОТ ЖИВОТА ЗАД ГРАНИЦА


Като цяло Бай Ганьо не се оплакваше от “неговият” Оксфорд, даже и малко го сви сърцето преди да поеме към родна България за празниците. Мъчно щеше да му е за приятелствата, които си беше създал там, за цялата Хари-Потърова обстановка, даже малко и за домашните и лекциите, на които всъщност Бай Ганьо искрено се наслаждаваше.

Нямаше търпение да се върне след ваканцията, но засега вниманието му бе обзето от роднини и приятели и приближаващата Коледа...

Бай Ганьо вече на родна почва (Photographer: Maggie Paskaleva)