Наръчникът на една “парти гимназистка”

Още с постъпването си в гимназията 14-годишното стреснато момиче се оказва заобиколено от по-високи, по-слаби и по-красиви съученички. На него страшно му се иска да се впише, да създаде приятелства, но някакси все е изостанало с няколко крачки. Иска му се да привлича вниманието, но просто все нещо не му достига.

Затова, когато най-накрая получава първата си покана за домашно парти изпада във възторг и веднага започва да се суети около тоалета, грима, прическата си. Естествено, първо се налага да убеди родителите си, да я пуснат да “спи у приятелка” (дори не се опитва да каже истината, няма шанс да й разрешат да отиде на парти “с момчета и алкохол и цигари и кой знае какво още”). Вече пристигнала на мястото, тя се стъписва още на входа – не е както в представите й, а точно това от каквото се опитваха да я предпазят родителите й – задимено пространство, вонящо на пот и цигари, лепкави петна по пода, чалга надута до дупка. Няма особено много време за размисъл, защото една от приятелите й я дръпва на “дансинга” и така нашата “парти гимназистка” започва да се поклаща под стоновете на Андрея, Преслава, Азис и т.н. Не е от хората, които харесват поп-фолка, но няма избор – това е по вкуса на 99% от приятелите й, а следователно и по нейния нов, ако иска да остане там, където е вмомента.

Минават дни, седмици, месеци. Постепенно научава текстовете на всички нови песни – слуша си ги тайничко със слушалките у дома, защото, ако родителите й научат, че харесва подобна музика, най-вероятно ще я депортират на другия край на света (а така тя със сигурност ще изпусне прекалено много събирания и всичките й усилия за подобряване на социалния й статус ще се озоват в тоалетната).

След време някой от компанията предлага да отидат на дискотека. Няма проблем, пак ще излъже техните, но въпросът е как ще влязат в дискотеката – никой от тях няма 18. “Няма проблем” казва едното момче, в едната охраните не искали лични карти. Трябвало само момичетата да се понаконтят малко, а всяко момче да подхване по една от тях. Така и става, пускат ги безпроблемно, но вечерта не минава по план. Нашата “парти гимназистка” се напива и се налага да се прибере у дома посреднощ. На сутринта, когато родителите й я заварват в леглото с размазан грим и тясна рокля, която майка й се кълне, че е по-скоро потник, се налага да признае всичко. Баща й е крайно разочарован, че дъщеря му се е превърнала в “поредната чалгарка”.

Година след година компанията продължава да посещава все същата дискотека – поп-фолк клубът, в който “пускат всички”. След време на момичето започва да му писва. Не харесва това, в което се е превърнало, иска й се да се върне при своята си музика, но го е страх да признае.

Един ден се изпуска пред приятелка и се оказва, че тя се чувства по същия начин. Събират се няколко момичета и решават да пробват да влязат на хип-хоп парти в една от по-излъсканите, от по-хубавите дискотеки. Не ги пускат. Нямат избор и отново се отправят към познатата чалготека. Добре че за всеки случай си направиха резервация и там.

Остава само година докато навърши 18 и нашето момиче вече едва издържа. “Какво да направя? Там е купонът, а и само там ни пускат” оправдава се. Родителите й отдавна я пускат навсякъде, но с условието, че навърши ли пълнолетие, кракът й няма да стъпи на чалга парти.

Но дали наистина ще стане така? Да се надяваме, че поп-фолкът не се е загнездил прекалено дълбоко в съзнанието на всяка една от тях, на всяка една от нас.